РОДЕНА ОТ ГЛАВАТА август 14, 2011

Posted by nikolchina in Теория.
Tags: Мамардашвили, Миглена Николчина, Фуко, Шесто управление, български интелектуалци, научна фантастика, утопия
add a comment

Западът като интелектуална утопия

“В сноването между бъдеще и минало, между “ще…” и “беше…” изведнъж се утаява и натежава сегашното “пишем”… мъката трябва да бъде “написана”, иначе душата й ще остане да се мъчи и да броди, а може би и да смущава местата на земния си живот.”

Радосвет Коларов, “Място в пожълтелите страници на историята”

Огледалото ни гледа.

Хорхе Борхес, „Огледала”

Изгубената утопия

Възможно ли е изгубеното съкровище на „кадифените революции” в Източна Европа да се окаже една изгубена утопия – или, по-точно, изгубването на утопията? В този текст Семинарът ще осигури рамка за изследването на една фантазия – фантазията за Запада като интелектуална (а не консумистка) утопия – и ролята, която тази утопия играе в противопоставянето на комунистическия режим. В качеството си на специфичен интелектуален опит и, по-точно казано, в качеството си на опит да се отиграе една интелектуална утопия, Семинарът онагледява вътрешната логика на възникването и функционирането на тази фантазия за Запада. Тук ще поставя в скоби ефектите на културната политика от двете страни на желязната завеса, макар и да няма съмнение, че тя усърдно е подхранвала утопичните визии и че за нея често полагат грижи службите за сигурност. В крайна сметка самата потребност службите за сигурност да проявяват такъв жив интерес към езотеричните занимания на интелектуалците е показателна.

Поставянето в скоби на този интерес беше особената дисциплина на онази епоха, както я описвам тук и в „Семинарът: начин на употреба”. Тази дисциплина беше съзнателно култивираното опако на параноята: да общуваш с всички сякаш те не са ченгета. И ето че десетилетия по-късно, в светлината на поредните извадени досиета – най-болезнено за мене лично, това на Богдан Богданов – параноята продължава да диша във врата ни: зловонен дъх, който ще продължава да трови обществото до момента, в който мрачната тайна бъде не просто оповестена до край, но и артикулирана като лична и колективна отговорност. Защо толкова малко от шестаците излязоха на чисто по своя собствена воля? Вж. началото на „Цинкограф” от Владислав Тодоров за извинението, което никога не чухме в действителност.
(още…)

Младежът на романтизма декември 22, 2010

Posted by nikolchina in Теория.
Tags: Байрон, Клайст, Мери Шели, Миглена Николчина, Пърси Шели, Хьолдерлин
add a comment

Младежът на романтизма

Романтичен старец не съществува. Това твърдение може да изглежда преувеличено. Наистина мнозина от романтиците не доживяват или едва се докосват до трийсетата си година — Кийтс, Шели, Новалис… Туберкулоза, борби и страдания, самотност, безумие, насилствена смърт, повече или по-малко явни самоубийства като теоретично промисленото (както подобава на истински немец) оттеглянe от живота на Хайнрих фон Клайст или като страстната прегръдка на Шели с морето… И все пак не са малко онези, които, макар и носени от вихъра на неистово, изтощително съществуване, все пак успяват, подобно на Байрон или Хофман, да прекрачат прага нa зрелостта. А други живеят дори твърде дълго. Вярно е, че поради лудост, злоупотреба с опиум или дори просто поради досада и притъпяване на артистичната чувствителност нерядко тези дълголетници оставят в младостта върховните си творчески постижения. Други обаче се радват не само на добро здраве, но и на завидна плодовитост. Най-често това са французи — Виктор Юго, Жорж Санд, което за сетен път потвърждава, че романтизмът е истински възприет във Франция едва когато е вече изживян и когато на културната сцена се появяват неговите в толкова отношения подобни на него отрицатели — болнавите, склонни към бленуване и метафизика, скарани с живота и доброто здраве, „прокълнати” фигури на символистите… (още…)

Вирусология на промяната: Цинкограф на Владислав Тодоров октомври 26, 2010

Posted by nikolchina in Теория.
Tags: Владислав Тодоров, Димитрина Петрова, Иван Станев, Миглена Николчина
add a comment

**Вирусология на промяната: Цинкограф на Владислав Тодоров**

Култура, брой 36 (2609), 22 октомври 2010.

Няколко думи за творческата биография на Владислав Тодоров, тъй като ми се вижда възможно за мнозина тя да започва с предишния му роман „Дзифт” (Жанет 45, 2008). Първата част от тази биография е теоретична и има началата си през осемдесетте години, в един методологически и дисциплинарен кипеж, където Владислав Тодоров ведно с Иван Станев оформиха направление, което неотдавна си позволих да нарека на страниците на „Култура” „подивяване на теорията” и което би могло да се определи, поне в случая с Тодоров, като теоретичен дадаизъм. Това беше теория, която тежнееше към театрализацията и пърформанса, към жеста и провокацията, към опредметяването на мисълта, към „изцепката”. Пред мои студенти Владислав Тодоров обясни: „Ние се замеряхме с концепти”. За да бъде това замеряне ефективно, за да предизвика късото съединение на „възпаленията” и „ексцесите” на натрупаната колективна мисловна енергия, то налагаше една огромна философска и художествена култура и от тази гледна точка „подивяване” тук означава материализация на теоретичното, трансформация на апориите му във взривна сила. (още…)

Ново българско име във френската теория ноември 9, 2009

Posted by nikolchina in Теория.
Tags: Боян Манчев, Миглена Николчина, Теория
add a comment

Ново българско име във френската теория

За Боян Манчев и усилието на мисълта

Култура, брой 38 (2566), 05 ноември 2009

През 2009 година на френски се появиха две книги на Боян Манчев – „Видоизменянето на света. Към една радикална естетика” и „Метаморфозата и мигът. Дезорганизацията на живота”, с които той продължава, уточнява и разширява тезите и идеите си от „Невъобразимото. Опити по философия на образа” (София: Нов български университет, 2003) и „Тялото-метаморфоза” (София: алтера, 2007). Името на автора на тези книги, който е преподавател в Нов български университет, където продължава да води семинари, но от няколко години също така е най-напред директор на програма, а след това вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж, се появява вече в един ред с имената на Жижек, Бадиу, Агамбен, Слотердайк. Бихме могли да разчетем този успех като ефект на индивидуално устояване. Както Цочо Бояджиев каза веднъж в разговор, „всяко духовно постижение в България е плод на индивидуален героичен акт”. Бихме могли обаче също така, без да подценяваме доблестта в лицето на недалновидния прагматизъм и на консумаристкото униние на съвременната епоха, да обърнем внимание на различните контексти, направили възможно – но и направени възможни от – това толкова самотно усилие, да се мисли. Силни в общотеоретичната си част, книгите на Манчев предлагат и великолепни конкретни естетически анализи. Този ми отзив обаче ще остане при едрите щрихи. Изследователският профил на Манчев е достатъчно значим сам по себе си, но и знаков за едно – да го наречем – видоизменяне на начините, по които трябва да се конструира у нас полето на теорията. В следващите редове ще се опитам да представя не само новоизлезлите книги на Манчев, но и мрежата, в която попадат, усложнена и заедно с това образцова за епохата ни тъкмо поради двуезичното и всъщност многоезично разгръщане на теоретичните търсения на този автор. Както, надявам се, ще стане ясно, самият ми подход е продиктуван от стратегиите на тези теоретични търсения. (още…)

СЕМИНАРЪТ: Начин на употреба август 7, 2009

Posted by nikolchina in Теория.
Tags: Миглена Николчина, Теория
2 comments

“The Seminar: Mode d’emploi. Impure Spaces in the Light of Late Totalitarianism”, in Joan W. Scott and Debra Keates (eds), Going Public: Feminism and the Boundaries of the Private Space, University of Wisconsin Press, 2004, pp. 359-389.

“Семинарът: начин на употреба.”, Критика и хуманизъм, 14/2, 2002, 79-107.

“The Seminar: Mode d’emploi. Impure Spaces in the Light of Late Totalitarianism”, differences, vol. 15, Spring 2002, pp.96-127.

|

СЕМИНАРЪТ: Начин на употреба

В памет на Стефан Маринов

Аз съм Сибила и ви казвам с отмъстителност:

Когато се говори прекалено дълго за нещо,

Обикновено то става действителност.

Иван Станев, “Представление и наказание”

Теория и терор

Обръщането ми към тази тема бе продиктувано от редица теоретични, политичски, пък и морални и житейски апории, с които се сблъсках през годините на така наречения преход (този преход, който толкова често има вид на зацикляне) и които е безсмислено да изброявам тук. Някои от тези апории така или иначе ще изникнат в хода на разсъжденията ми, други ще си останат неназовани. Няма обачe как да избегна факта, с чието признаване следователно ми се налага да започна, че опитът ми да намеря решение или поне приемлив подход към тези апории ме тласна към съмнителните (от гледна точка на изследователя) чарове на преживяното. Това преживяно в случая се отнася до последното десетилетие на тоталитарния режим в България и още тогава се беше самонарекло “семинар”. (още…)

КЕРКЕНЕЗЪТ август 6, 2009

Posted by nikolchina in Разкази.
Tags: Билет за Вега, Миглена Николчина, Разкази
add a comment

КЕРКЕНЕЗЪТ

“Керкенезът”, Билет за Вега, изд. „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1990, 78 -85.

Преди да види птицата, Катерина се спря до отрупан с цветове шипков храст. Спря я чувство на гадене от изобилието на цветовете, от наглата и ефирна прозрачност на всеки листец, изрязан във влажния въздух. Видя всяка тичинка, всяка жълта прашинка, искряща в сърцевината на цвета. Имаше нещо неприлично, отблъскващо в разтворените розови устенца, в буйството от птичо цвърчене и зелена слиз, което я заобикаляше: за какво беше дивото усилие, безсмисленото напрежение, празният безумен кипеж на пролетни лиги. А бе дошла в отдавна забравеното село между цъфналите хълмове именно заради тях, заради кипналите лиги, заради мълчанието, стаеното внимателно вслушване — за да се смали, разтопи и изчезне, да потъне в най-дълбоката тишина, тишината на птичото цвърчене и стичащите се сокове. (още…)

СЪЛЗИ ОТ ЛЕД август 3, 2009

Posted by nikolchina in Разкази.
Tags: Билет за Вега, Миглена Николчина, Разкази
add a comment

СЪЛЗИ ОТ ЛЕД

“Сълзи от лед”, Билет за Вега, изд. „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1990, 41 -65.

Всяка сутрин Марина се будеше в шест. Не можеше вече да заспи, но не можеше и да стане. Въпреки това не се излежаваше, не беше вяла и отпусната. Напротив, лежеше под леката завивка, изпъната и напрегната като струна, вторачена в белия свод на тавана. Чувстваше, че това, което върши, е много по-важно от всяка друга работа, че то е истинската работа. А работата беше, че мислеше. Мислеше някак особено наистина — не спокойно, хладнокръвно, но не и трескаво; в шемет, (още…)

БИЛЕТ ЗА ВЕГА юли 28, 2009

Posted by nikolchina in Разкази.
Tags: Билет за Вега, Миглена Николчина, Разкази
add a comment

БИЛЕТ ЗА ВЕГА

“Билет за Вега”, Билет за Вега, изд. „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1990, 5 -14.

Всеки ден, вместо да си идва вкъщи за обедната почивка, баща ми ме водеше на реката. В тези часове на жесток пек там заварвахме само играчите на бридж, които се пържеха като гущери върху дигата и се сливаха с пясъка и камъните. Точно срещу плажа имаше горист остров. Сред трептенето на вълните неговата плътност и обемност, неговата кадифена зеленина изглеждаха нереални. Спусках се в топлата мътна вода и кожата ми моментално обрастваше в сребристозеленикава ципица. Мечтаех си някой ден да доплувам до острова и да отъркам буза о мъхнатото му лице. Баща ми ме наричаше “рибоче” — толкова добре ми се (още…)

РОДЕНА ОТ ГЛАВАТА август 14, 2011

Миглена Николчина

РОДЕНА ОТ ГЛАВАТА

Фабули и сюжети в женската литературна история

Изтегли като pdf!

|